Същност на трудовия договор
Трудовият договор представлява съглашение между едно лице, носител на работна сила и друго лице, по силата на което първият се задължава да предоставя работна сила при спазване на определена дисциплина, а втория да осигурява условия за извършването на работата и да плаща възнаграждение.
Трудовият договор е нормативно уреден в чл. 61 – 76 и чл. 110 – 115 от Кодекса на труда (КТ), както и в специални наредби – Наредба № 4 за документите, необходими за сключване на трудов договор, Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, и Наредбата за вписване в регистъра на заетостта.
ТД представлява двустранно споразумение, което поражда права и задължения и за двете страни. Той е:
- двустранен – поражда правни последици и за работника, и за работодателя;
- формален – изисква се писмена форма за неговата действителност;
- възмезден – работодателят е длъжен да заплаща възнаграждение за положения труд;
- консенсуален – сключва се от момента, в който страните постигнат писмено съгласие;
- личен – основан е на личността и способностите на работника.
Предмет на договора е предоставянето и използването на работна сила.
Съдържание на договора
Съдържанието на трудовия договор обхваща правата и задълженията на двете страни, които са взаимно съответстващи. То е определено в чл. 66 КТ и се допълва от разпоредбите на глава шеста от Кодекса на труда.
Трудовият договор съдържа информация като:
- мястото на работа;
- наименованието на длъжността и характера на работата;
- датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
- времетраенето на трудовия договор;
- размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
- еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
- основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
- продължителността на работния ден или седмица.
Участници в процедурата
Страните по договора са:
- Работникът/служителят – предоставя своята работна сила за ползване от работодателя;
- Работодателят – наема и управлява работната сила в свой интерес.
В процеса участва и териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (НАП), която вписва данните за договора в регистъра на заетостта (чл. 62, ал. 3 КТ).
Сключване на трудов договор
Процесът на сключване на трудовия договор започва с предложение, което може да бъде направено от всяка от страните, най-често от работника чрез молба, придружена с необходимите документи съгласно Наредба № 4. След това се провеждат преговори между страните, които са свободни по форма, като в държавния сектор съществува изключение – договорът може да бъде сключен от по-горестоящ орган съгласно чл. 61, ал. 2 КТ. Накрая договорът се подписва от двете страни, с което се изразява окончателно съгласие с уговорените условия, а работодателят е длъжен да запознае новопостъпилия със задълженията по длъжността чрез длъжностна характеристика (чл. 62, ал. 6 КТ).
Видове трудови договори
Съгласно Кодекса на труда, трудовите договори се делят на няколко групи:
По времетраене (чл. 67 КТ):
- Безсрочен трудов договор – без уговорен срок;
- Срочен трудов договор – със срок, определен или определяем, който може да бъде:
- за определен срок (до 3 години, освен ако закон не предвижда друго);
- за довършване на определена работа;
- за заместване;
- за времето на конкурс (чл. 89 – 96 КТ);
- за определен мандат.
Трудов договор със срок на изпитване – чл. 70 и 71 КТ. Повече информация за този тип договори можете да прочетете статията ТУК.
Договори за допълнителен труд:
- вътрешно съвместителство (чл. 110 КТ);
- външно съвместителство.
Трудов договор за работа през определени дни от месеца – чл. 114 КТ.
