Правна уредба
Трудовият договор със срок за изпитване е уреден в чл. 70 и чл. 71 от Кодекса на труда (КТ). Допълнително, във връзка с чл. 62 КТ, министърът на труда и социалната политика издава няколко наредби, които уреждат реда за вписване и документирането на трудовите договори. Сред тях са:
- Наредба за вписване в регистъра на заетостта;
- Наредба № 5 от 29.09.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ;
- Наредба № 4 от 11.03.1993 г. за необходимите документи при сключване на трудов договор.
Трудов договор със срок на изпитване
Договорът със срок за изпитване е особен вид трудов договор, който има за цел да провери годността на работника/служителя да изпълнява възложената работа, както и дали работата е подходяща за самия работник. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.
По своята същност договорът за изпитване представлява трудов договор с включена в него допълнителна уговорка, която позволява на работодателя, служителя/работника или и на двете страни да прекратят договора без предизвестие.
През този период действат всички права и задължения както при окончателен трудов договор – работникът получава възнаграждение, почивки и отпуски (при наличие на необходим стаж), а работодателят осигурява условия на труд и плаща заплата.
Предпоставки
- Работодателят има нужда да провери професионалната пригодност на работника;
- Работникът желае да установи дали работата е подходяща за него.
Срок на договора
Законът определя максимален срок на изпитване:
- до 6 месеца - при обичайни случаи;
- до 1 месец - когато самата работа е със срок под една година.
Важно е да се отбележи, че в изпитателния срок не се включва времето, в което работникът е бил в отпуск или по уважителни причини не е работил.
Полза от уговорката
Изпитателният срок може да бъде уговорен:
- в полза на работодателя - най-честият случай, когато той решава дали работникът е подходящ;
- в полза на работника - когато той иска да прецени дали работата е подходяща за него;
- в полза и на двете страни.
В трудовия договор със срок на изпитване се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.
Сключване на трудов договор
Процедурата по сключване на трудовия договор със срок на изпитване е идентична на тази при сключването на обикновен трудов договор. Повече информация за това можете да прочетете ТУК.
Прекратяване на трудов договор в изпитателен срок
Прекратяването зависи от това в чия полза е уговорен срокът:
- ако е в полза на работодателя - прекратява без предизвестие чрез заповед;
- ако е в полза на работника - той може да напусне без предизвестие;
- ако е в полза и на двете страни - никой не дължи предизвестие.
Няма изискване за форма или мотив, но практиката препоръчва писмено прекратяване.
Ако срокът изтече без прекратяване, договорът автоматично преминава в окончателен (за неопределено или определено време - според уговорката). Тук отново следва да се отбележи, че в изпитателния срок не се включва времето, в което работникът е бил в отпуск или по уважителни причини не е работил.
Трудовият договор с изпитателен срок може да бъде прекратен и на всички основания по чл. 325 – 331 КТ.
Обезщетение при прекратяване на трудов договор в изпитателен срок
При прекратяване на трудов договор в изпитателен срок страната, в чиято полза е уговорен срокът, може да прекрати договора без предизвестие и без да дължи обезщетение на другата страна. В този случай работникът или служителят има право да получи единствено дължимото му трудово възнаграждение за реално отработеното време, както и обезщетенията, които са предвидени при неползван платен отпуск или други законови основания.
