Правна уредба
Прекратяването на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие е регламентирано в чл. 326, ал. 1 от КТ и чл. 62, ал. 3 от КТ. Законът предоставя на работника свободата сам да реши кога и при какви условия да прекрати трудовото си правоотношение, като това е част от неговото основно трудово право.
Прекратяване на трудовия договор от работника/служителя с предизвестие - същност
Прекратяването на трудовия договор с предизвестие представлява едностранно волеизявление на работника или служителя, с което той заявява желание да прекрати трудовото си правоотношение. Това право се упражнява по негова собствена преценка и не е необходимо да бъдат посочвани конкретни основания.
Съгласно чл. 326 КТ, работникът може да прекрати договора си с предизвестие, без да е длъжен да обосновава решението си. По този начин законът гарантира свободата на труд и възможността всеки да избира своя работодател. Същото становище се застъпва и в Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 г. по тълк. д. № 2 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК.
Как се пише предизвестие за напускане - форма
Предизвестието трябва да е в писмена форма, което е задължително основание за неговата действителност. Предизвестието следва да включва и определения срок, след изтичането на който трудовият договор се прекратява. Това изискване е задължително и има значение за определяне на началния момент, от който започва да тече срокът на предизвестието /Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 г. по тълк. д. № 2 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/. Част от по-новата практика на съда приема, че срокът на предизвестието е законоустановен, поради което не е необходимо да се съдържа във волеизявлението по чл. 326, ал. 1 КТ /Решение № 82 от 07.02.2024 г. по гр. д. № 4133 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Все пак наличието на срока в предизвестието е по-добрият вариант.
Срок на предизвестието
Срокът на предизвестието се определя в зависимост от вида на трудовия договор:
- При безсрочен трудов договор – срокът на предизвестието е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.
- При срочен трудов договор – срокът на предизвестието е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.
- За материално-отчетнически длъжности – ако предаването на повереното имущество не може да се осъществи в 30-дневния срок, срокът може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието.
- При договори за допълнителен труд по чл. 110, чл. 111 и чл. 114, ал. 1 от КТ, както и по чл. 233б, ал. 1 – срокът на предизвестието е 15 дни (чл. 334, ал. 1 КТ).
Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя.
Момент на прекратяване на трудовия договор
С изтичане срока на предизвестието трудовото правоотношение се прекратява, без да е необходимо издаване на някакъв акт от страна на работодателя /Решение № 82 от 07.02.2024 г. по гр. д. № 4133 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Ако след изтичането на срока на предизвестието е издаден и връчен, и друг писмен акт (заповед) за прекратяване на трудовото правоотношение, той има само констативен характер и е без правно значение - няма конститутивно действие по отношение на вече прекратеното трудово правоотношение /Решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623 / 2013 г. на Върховен касационен съд/.
Отпуск или болничен по време на предизвестие
Изтичането на срока, включен в предизвестието, е период от време с определена продължителност и води неизбежно до прекратяване на трудовото правоотношение. Кодексът на труда не предвижда възможност включеният в предизвестието срок да подлежи на удължаване, спиране или прекъсване и същият продължава да тече дори когато работникът или служителят ползува някакъв вид законоустановен отпуск. В това число се включва платен, неплатен или отпуск за временна неработоспособност (болничен) – в този смисъл Определение № 693 от 02.06.2011 г. по гр. д. № 1439 / 2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 229 от 28.09.2016 г. по гр. д. № 1820 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др.
Неспазено предизвестие от работник
В чл. 220 КТ е установено, че страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. Т.е. ако служителят е подал едномесечно предизвестие, работодателят може да го освободи 15 дни преди то да изтече, като следва да го обезщети за 15-те дни до края на изтичане на срока на предизвестието.
Заключение
Прекратяването на трудовия договор от работника с предизвестие е основно трудово право, гарантирано от Кодекса на труда. То осигурява възможност за свободно прекратяване на трудовото правоотношение при спазване на установените срокове и форма. Чрез ясна процедура и предвидими срокове се постига баланс между интересите на работника и работодателя, като се осигурява плавен преход и защита и за двете страни.
