Делбата представлява способ за прекратяване на съсобственост, възникнала при наследяване на едно имущество от две или повече лица. С осъществяване на делбата всеки съсобственик (съделител) получава реална част от разделеното имущество, равна на неговия дял в наследството.
Делба на наследеното имущество може да бъде осъществена доброволно или по съдебен ред.
Процедурата по прекратяване на съсобственост е уредена в следните нормативни актове:
- чл. 341 – чл. 355 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК);
- чл. 30 – 36 от Закона за собствеността (ЗС);
- чл. 69 – 80 от Закона за наследството (ЗН);
- чл. 40, чл. 200 – 204 от Закона за устройство на територията (ЗУТ);
- чл. 28 от Закона за водите;
- Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Същност
Съдебната делба е процедура, която цели прекратяване на съсобствеността върху недвижими имоти и движими вещи, когато съсобствениците не могат да постигнат доброволно споразумение.
В производството участват всички съсобственици (държавата, общини, физически и юридически лица), като участието на всички е задължително. Компетентен е районният съд по местонахождение на имота, а при наследствени спорове – съдът по последния постоянен адрес на наследодателя.
Делбата може да бъде инициирана от всеки сънаследник.
Предпоставки
За да се извърши делба е необходимо:
- съсобствеността да е делима – напр. законът не допуска делба на общи части в етажна собственост или на обслужващи помещения като мазета и тавани, които нямат самостоятелен статут;
- в производството да участват всички съсобственици, тъй като липсата на някой от тях води до нищожност;
- при участие на недееспособен или отсъстващ съсобственик да има предварително разрешение на районния съд.
Необходими документи
- Искова молба за съдебна делба;
- Преписи за останалите съсобственици;
- Удостоверение за смърт на наследодателя и удостоверение за наследници (при наследствена делба);
- Документи за собственост;
- Декларации – по чл. 313 НПК, за гражданско състояние и за произход на средствата.
Производство
Производството започва с подаването на искова молба до районния съд по местооткриване на наследството и се развива по особен ред, предвиден в чл. 341 и сл. от ГПК. Най-важната особеност на това производство е фактът, че то се развива в две фази, всяка от които приключва с решение – за допускане на съдебната делба и за нейното осъществяване.
Първа фаза – допускане на делбата
Съдът установява кръга на съсобствениците и размера на техните идеални части. В това заседание страните могат да оспорват права на участие, квоти и включването на определени имоти в делбената маса. Решението за допускане на делбата има сила на пресъдено нещо и е задължително за всички съсобственици.
Втора фаза – извършване на делбата
В тази фаза съдът пристъпва към реалното разделяне на имотите:
- ако имотът е поделяем – изготвя се разделителен протокол и се тегли жребий;
- ако имотът е неподеляем – възлага се на съсобственик срещу уравнение на дяловете с пари или имоти. Ако възлагането е невъзможно – имотът се изнася на публична продан, а сумата се разпределя съобразно квотите.
При възлагане на неподеляемо жилище законът дава предимство на преживелия съпруг или на сънаследник, който живее в имота и няма друго жилище.
Такси и разноски
При подаване на искова молба се дължи държавна такса от 4% върху стойността на дяловете, но не по-малко от 50 лв. Таксата може да се доплаща след окончателното разпределение. При спогодба преди разделителния протокол таксата е 2%. Разноските се разпределят съразмерно на дяловете на страните.
Специфични случаи
Делба на имот с воден обект
Съгласно чл. 28 от Закона за водите не се допуска реално обособяване на части от водния обект. При делба съсобственикът с по-голям дял има предимство да получи обекта, а останалите получават парично обезщетение в 14-дневен срок от влизане в сила на решението.
Заключение
Съдебната делба е сложна и продължителна процедура, която осигурява окончателно прекратяване на съсобствеността. Тя преминава през две съдебни фази, изисква стриктно участие на всички съсобственици и плащане на държавни такси и разноски. Крайната цел е постигане на яснота относно правата на всеки съсобственик и реалното разпределение на имотите или на паричната им равностойност.
