Завещание - общи положения, валидност
Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
Завещанието може да е саморъчно или нотариално в зависимост от начина на изготвяне. Повече информация за видовете завещания можете да намерите ТУК.
Доколкото завещанието е строго формална правна сделка, законодателят е предвидил ясни изисквания за неговата действителност. Те имат за цел да гарантират, че последната воля на завещателя е изразена недвусмислено, свободно и в рамките на закона. Нарушаването на тези правила може да доведе до недействителност на завещанието – било като нищожно, когато липсват основни предпоставки за неговото съществуване, било като унищожаемо, когато е налице порок във волята или способността на завещателя. Разграничението между двата вида недействителност е от съществено значение за наследствените правоотношения, тъй като от него зависи дали завещанието може да произведе правни последици или не.
Страни в производството по установяване и обявяване на недействителността на завещанието участват завещателят, наследниците, всяко трето лице, което има интерес (в случай на искане за прогласяване на нищожност) и съда.
Нищожност на завещанието - основания и последици
Съгласно чл. 42 ЗН завещанието е нищожно и не може да произведе правни последици, когато:
- е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
- при съставянето на завещанието не са спазени правилата за формата на саморъчното и нотариалното завещание, уредени в чл. 24 и 25 от ЗН;
- завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни;
Иск за обявяване на нищожност
Нищожното завещание не поражда правни последици и не може да бъде потвърдено. Всяко заинтересовано лице може да поиска обявяване на нищожността му, без ограничения във времето – т.е. искът не се погасява по давност.
Унищожаемост на завещението - основания и срокове
Съгласно чл. 43 ЗН завещанието е унищожаемо, когато:
- е направено от лице, което към момента на съставяне не е било способно да завещава – напр. непълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, както и лица, които макар и да не са под запрещение, не са действали разумно;
- е съставено поради грешка, измама или насилие. Законът изрично предвижда, че грешка в мотива е основание за унищожаемост, само ако мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.
Иск за унищожаемост
За разлика от иска за нищожност, искът за унищожаемост е ограничен със срок. Правото за бъде искано унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството (чл. 44 ЗН). Ако узнаването предшествува откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването.
Възражението за унищожаемостта не е ограничено със срок.
Заключение
Недействителността на завещанията е важен институт, който гарантира законосъобразност и защита на наследствените права. Законът ясно разграничава между нищожност и унищожаемост, като всяка от тях има различни предпоставки и последици. Съдебната практика доразвива и конкретизира тези правила, като подчертава значението на формалните изисквания за действителност на завещателните разпореждания.
