Същност на приемането на наследството
След смъртта на едно лице за неговите наследници възниква възможността да придобият наследимите имуществени права и задължения на наследодателя към момента на неговата смърт. Наличието на тази възможност само по себе си не прави автоматично наследниците собственици на откритото наследство. За да стане това, те следва да приемат наследството.
Приемането на наследство по своята същност представлява едностранно изявление на наследника, с което той изразява желание да придобие същото. Кога и как се прави това волеизявление и под каква форма, ще бъде разгледано по-надолу в настоящия текст.
Приемане на наследството
По силата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. То може да бъде:
- изрично – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга. (чл. 49, ал. 1 ЗН);
- мълчаливо – чрез действия, които недвусмислено показват намерение да се придобие наследството, като продажба, дарение или разпореждане с наследствени права (чл. 49, ал. 2 ЗН).
Приемането е недействително, ако е направено за срок, под условие или само за част от наследството.
До приемането наследникът може да управлява имуществото и да предявява искове за неговото запазване. Ако наследникът е с неизвестно местожителство или не управлява наследственото имущество, районният съдия назначава управител, който съставя опис и се грижи за активите и пасивите на наследството.
Приемане на наследство по опис
Приемането по опис трябва да бъде заявено писмено пред районния съдия в тримесечен срок, считано от узнаването за откриването на наследството. Срокът може да бъде продължен с още три месеца.
Някои категории лица – недееспособни, държавата и обществените организации – могат да приемат наследство само по опис.
Последиците от приемането по опис са значими:
- наследникът отговаря за задълженията на наследодателя само до размера на приетото имущество;
- той не може свободно да отчуждава имотите за определен срок (пет години за недвижими, три години за движими), освен с разрешение на районния съдия;
- има задължение да управлява наследството с грижата на добър стопанин и да дава отчет на кредиторите и заветниците.
Отношения с кредитори и заветници
Кредиторите и заветниците могат да поискат отделяне на наследственото имущество от това на наследника, за да се гарантира удовлетворяването им. Това отделяне се извършва за недвижимите имоти чрез вписване в партидите на недвижимите имоти на наследодателя по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, а за движимостите - чрез молба до районния съдия. Кредиторите на наследството и заветниците, които са искали отделянето, се предпочитат пред тия, които не са го поискали.
Когато отделянето е поискано от кредиторите и заветниците, предпочитание имат първите.
Заветът на определена вещ се намалява съответно, когато останалото наследствено имущество не е достатъчно за изплащане на наследствените задължения.
Заключение
Приемането на наследство е решаващ акт за възникването на наследствените права. То има обратно действие към момента на откриване на наследството, но поражда и значителни последици – придобиване на активи, поемане на задължения и определяне на отношенията с кредиторите и заветниците. Изборът между пряко приемане и приемане по опис е въпрос на преценка за наследника, но от него зависи степента на отговорност за дълговете на наследодателя.
