Наследяването е важен институт на гражданското право, който урежда преминаването на имуществото на едно лице след неговата смърт върху неговите наследници. Когато няма завещание наследството се урежда съгласно Закона за наследството (ЗН). Така се прилагат ясни правила за това кои лица са наследници, в какъв ред и каква част от наследството получават.
Наследство
Наследството представлява съвкупността от всички наследими имуществени права и задължения на починалото физическо лице към момента на смъртта му.
Правна уредба и участници
Наследяването по закон е регламентирано в чл. 5–12 от Закона за наследството. Участници могат да бъдат всички физически лица, които са в определена родствена връзка с наследодателя – низходящи (деца, внуци), възходящи (родители, баби и дядовци), братя и сестри, както и преживелият съпруг. В определени случаи, при липса на наследници, държавата или общината също могат да придобият наследството.
Същност и общи правила
Наследството винаги се открива в момента на смъртта на наследодателя и в неговото последно местожителство.
Според чл. 2 от ЗН не може да наследява нито по закон, нито по завещание този, който не е заченат при откриване на наследството или е роден неспособен да живее. От този текст в закона се извежда и правната фикция, че дете заченато преди или при откриване на наследството, се смята за родено и следователно, то може да наследява свои роднини.
В чл. 3 от ЗН е установено, че не може да наследява като недостоен:
Недостойният може да наследява, ако наследодателят го е признал изрично за достоен чрез акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание. Следва да се има предвид обаче, че недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнството, без изрично да го е признал за достоен, наследява само в границите на завещанието.
Ред на наследяване
В зависимост от родствената връзка с починалото лице, законът урежда четири реда наследници, като всеки предходен ред изключва следващия:
- I ред – низходящите на наследодателя (деца, включително осиновени, и техните низходящи).
- II ред – родителите на починалия.
- III ред – братята и сестрите, както и възходящи във втора (бабите и дядовците) или по-горна степен.
- IV ред – роднини по съребрена линия до шеста степен (напр. втори братовчеди). По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.
Преживелият съпруг, който не е включен в нито един ред, винаги наследява заедно с наследниците от съответния ред и изключва наследниците от четвърти ред.
Ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-горна степен, наследяват по равно най-близките от тях по степен.
Схема на разпределяне на наследството
Законът предвижда различни хипотези:
- Наследници от един ред наследяват по равни части.
- При наследяване между братя и сестри и възходящи от втора степен – първите получават 2/3, а възходящите – 1/3.
- Еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от дела на родните.
- Съпругът получава част равна на всяко дете (при наследяване с първи ред).
- При наследяване със II или III ред съпругът получава половината или 2/3 от наследството в зависимост от продължителността на брака.
- Ако няма наследници от първи, втори или трети ред, съпругът наследява цялото имущество, тъй като изключва наследниците от четвърти ред.
Наследяване по право на заместване
Когато низходящите на наследодателя са починали преди него или са недостойни, те се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. (чл. 10 ЗН). Починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци.
Презумпция на надживяване
Тук следва да се отбележи, че в чл. 10а на ЗН е предвидена и презумпция, която казва, че когато няколко лица са починали и не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на всеки от тях, се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия. Тази презумпция е важна, защото променя реда на наследяване.
Особени случаи
- Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.
- Наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин - и земеделския инвентар на наследодателя.
Заключение
Наследяването по закон съчетава принципите на семейната солидарност и справедливото разпределение на имуществото. Системата на редове, правила за заместване и специални права на съпруга осигурява защита на близките на наследодателя.
