Право на наследяване и отказ от наследство
След смъртта на едно лице за неговите наследници възниква възможността да придобият наследимите имуществени права и задължения на наследодателя към момента на неговата смърт. Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават (чл. 60 ЗН).
С настъпване на смъртта на наследодателя за наследниците се поражда и правото да откажат придобиването това наследство. Най-честата причина за отказа от наследство е факта, че задълженията в наследствената маса са значително по-големи от стойността на имуществени права в нея.
Отказ от наследство
Възможността на наследника да се откаже от наследството е установена в чл. 52 ЗН.
Отказът от наследство се прави чрез едностранно изявление, с което наследникът се отказва да приема права и задължения от наследството. Това заявление трябва да бъде направено в определена форма и не може да има допълнителни условия. Според чл. 54, ал. 1 от Закона за наследството отказът под условие, за определен срок или само за част от наследството е недействителен.
Срок за приемане или отказ от наследство
Липсва установен в закона срок за приемане или отказване от наследство, но по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
Трябва да се има предвид, че за да бъде валиден отказът от наследство, трябва преди това наследството да не е било прието. В практиката на Върховният съд е установено, че отказът от наследство произвежда действие от датата на вписването му в особената книга при районния съд. Ако от датата на заявлението за отказ до датата на вписването му наследството е прието, отказът е недействителен.
Приемане на наследството - изрично или чрез конклудентни действие (мълчаливо приемане)
Тук следва да уточни, че приемането на наследството може да бъде осъществено чрез изрично волеизявление и чрез конклудентни действие (мълчаливо приемане). В РЕШЕНИЕ № 395 ОТ 04.11.2010 Г. ПО ГР. Д. № 309/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС е установено, че „мълчаливо приемане на наследство се реализира чрез извършване на фактически или правни действия от наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството. действията не трябва да са двусмислени, т. е. от тях да е възможно да се направят и други изводи, както е при ползуване на обикновената покъщнина, с която си служат членовете на семейството, или действия по обикновено управление на наследството, като законът предвижда при всеки конкретен случай съдът да прецени дали извършените действия сочат на воля за приемане на наследството, т. е. касае се за фактически въпрос, различен за всеки отделен казус.“. Конклудентно действие за приемане на наследството е укриването на наследствено имущество, предвиденото в чл. 49, ал. 2 ЗН. В този случай се приема, че наследството е прието и наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество. В съдебната практика са установени още множество хипотези на мълчаливо приемане на наследството: получаването на суми по влоговата книжка на наследодателя от неговите наследници означава мълчаливо приемане на наследството на същия; споразумението за ползуването на оставения в наследство имот е израз на мълчаливо приемане на наследството; цедиране на вземане на наследствена част от влог, принадлежал на наследодателя от страна на един негов наследник на друг наследник; и др.
Отказ от наследство – процедура, необходими документи и такси
Отказ от наследство може да направи всяко дееспособно лице (чл. 130, ал. 4 СК- отказ от права от ненавършило пълнолетие дете са нищожни), имащо качеството наследник по закон или завещание.
Отказът от наследство се осъществява чрез подаването на писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството. Заявлението за отказ подлежи на вписване в особена книга за приеманията и отказите от наследство, която се води в районните съдилища.
Въпреки че в закона не е установено, в практиката се е наложило заявлението за отказ от наследство да бъде с нотариална заверка на подписите.
Към заявлението се прилагат най-често препис от акта за смърт, удостоверение за наследници и документ за заплатена държавна такса за вписване на отказа.
Размерът на дължимата такса по молби за отказ от наследство е установен в чл. 21 ТДТССГПК и е в размер на 20 лева.
Осъщественият в съответствие със закона отказ от наследство е окончателен и неоттегляем.
При отказ от наследство с частта на отказалия се наследник се уголемяват дяловете на останалите наследници.
Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.
