Отмяната на завещание е строго формален институт, чрез който законът гарантира, че волята на завещателя може да бъде променена, но само при спазване на изискваните форми Отмяната на завещание е уредена в Закона за наследството (чл. 38 – 41 ЗН) и Гражданския процесуален кодекс (чл. 578 – 580 ГПК).
Общи положения
Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
Завещанието може да е саморъчно или нотариално в зависимост от начина на изготвяне. Повече информация за видовете завещания можете да намерите ТУК.
Завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество, но без да накърнява запазената част на определени наследници по закон (чл. 28 ЗН).
Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.
Видове отмяна
Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания (чл. 38 ЗН).
Отмяна чрез последващо завещание
Новото завещание отменя предходното по два начина:
- Изрична отмяна – когато завещателят ясно посочи, че обезсилва предишното завещание.
- Конклудентна отмяна – когато в новото завещание не е изрично казано, че то отменя предишното, но новите разпореждания противоречат на старите (чл. 39 ЗН).
Особени хипотези:
- Завещанието, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник умре преди завещателя или се окаже недостоен, или се отрече от наследството или от завета. (чл. 40 ЗН).
- Отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието. (чл. 41 ЗН). Същото важи и ако завещателят промени вещта така, че тя загуби предишната си форма и предназначение.
Отмяна чрез нотариален акт
Завещанието може да се отмени и с нотариален акт (чл. 38 ЗН), в който завещателят заявява волята си за пълна или частична отмяна.
Тук се прилагат правилата на чл. 578 – 580 ГПК, а актът за отмяна се вписва в специална книга съгласно Наредба № 32 от 29.01.1997 г.
Заключение
Отмяната на завещание е строго формален институт, чрез който законът гарантира, че волята на завещателя може да бъде променена, но само при спазване на изискваните форми. Тя може да стане с последващо завещание или с нотариален акт, като всяка друга форма на „мълчалива“ отмяна е недопустима. Съдебната практика последователно подчертава, че защитата на истинската воля на завещателя е възможна единствено чрез спазване на тези законови рамки.
