Какво представляват запазена и разполагаема част от наследството?
Основополагащо е правото на всяко лице да се разпорежда с имуществото си както прецени за добре - както приживе, така и за след смъртта си. В някои случаи обаче това право се ограничава от закона. Такова ограничение представлява и правилото за запазена част от наследството, което гласи, че когато наследодателят остави низходящи (деца, внуци и т.н.), родители или съпруг, той не може със завещание или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.
Кой може да е наследник?
В общия случай наследници са физически лица, като те могат да са наследниците по закон (възходящи, низходящи, роднини по съребрена линия и преживелият съпруг на починалия), наследници по завещание (тук могат да се включат наследниците по закон или трети лица). В някои случаи наследници могат да са и юридически лица.
Условието е към момента на откриване на наследството тези лица да съществуват и да могат да придобиват права и задължения. Изключение са фондациите, които могат да бъдат създавани именно чрез завещателно разпореждане.
Размер на запазените части
Чл. 29 Закона за наследството определя конкретните размери на запазената част според кръга на наследниците:
- Деца и низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг:
- при едно дете – 1/2 от наследството;
- при две или повече деца – 2/3 от наследството.
- Родители – 1/3 от наследството.
- Преживял съпруг:
- сам – 1/2;
- заедно с родители – 1/3;
- заедно с деца – част, равна на запазената част на всяко дете.
Пример: Ако наследодателят остави съпруг и две деца, разполагаемата част ще е 1/4, а останалите 3/4 ще представляват запазените части.
Възстановяване на запазена част
Упражняване на правото
Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска от съда намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. (чл. 30 ЗН). За да упражни това право срещу трети лица, които не са наследници по закон, е необходимо да приеме наследството по опис.
За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива (напр. подарък за рожден ден) според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Намаляване на завещания и дарения
Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче. (чл. 32 ЗН). Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.
Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, постъпва се по реда описан по-горе.
Законът урежда и специални правила за завещания на плодоползване, рента или гола собственост, когато доходът от тях надвишава разполагаемата част (чл. 35 ЗН).
Особени случаи (чл. 36 ЗН)
- Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
- Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.
- Заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай - от датата на исковата молба.
Отмяна на отчуждавания
Наследникът може да иска и отмяна на отчуждаванията, направени от заветници или надарени, ако те са извършени в рамките на една година от откриване на наследството или след вписване на искова молба за намалението, и ако няма друг начин да се допълни запазената част.
Заключение
Институтът на запазената част е ключов баланс между свободата на разпореждане и защитата на най-близките наследници. Чрез него законът гарантира, че никой наследник от защитения кръг няма да бъде напълно лишен от наследство, независимо от волята на наследодателя.
