Тълкувателното дело е образувано поради наличие на противоречива съдебна практика относно въпроса дали купувач по предварителен договор за покупко-продажба, който не е заплатил изцяло договорената цена, може да иска договорът да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато е уговорено окончателният договор да се сключи след пълното плащане.
Върховният касационен съд установява две противоположни линии в практиката. Според първата, неплащането на цената не препятства упражняването на потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, тъй като законът изрично предвижда механизъм за защита на продавача чрез разпоредбата на чл. 362, ал. 1 ГПК. Според втората линия, когато плащането е уговорено като предпоставка за сключване на окончателния договор, правото да се иска обявяване за окончателен възниква едва след изпълнение на това задължение.
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС приема за правилно първото становище. Съдът приема, че предварителният договор поражда валидна облигационна връзка, ако съдържа всички съществени условия и не е развален или прекратен. Неплащането на цената, дори когато е уговорено като условие за сключване на окончателния договор, не представлява абсолютна пречка за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
ВКС подчертава, че изискуемостта на задължението на продавача за прехвърляне на собствеността настъпва с изтичане на уговорения срок за сключване на окончателния договор, освен ако страните изрично не са обвързали този момент с предварителното плащане на цената. Дори и при неизправност на купувача, искът може да бъде уважен, като съдът приложи механизма на чл. 362, ал. 1 ГПК и постави като условие заплащането на цената в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. При неизпълнение в този срок решението подлежи на обезсилване по реда на чл. 362, ал. 2 ГПК.
Съдът приема още, че ако продавачът не е упражнил правото си да развали предварителния договор поради виновно неизпълнение на купувача, облигационната връзка между страните продължава да съществува и съществува правен интерес договорът да бъде обявен за окончателен. Това разрешение съответства на общия принцип, че неизправната страна по двустранен договор не е лишена автоматично от възможността да търси изпълнение по съдебен ред, доколкото договорът не е прекратен.
С тълкувателното решение ВКС приема, че:
„Съдът, сезиран с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на купувача, който не е изплатил напълно договорената цена, може да обяви за окончателен по реда и при условията на чл. 362, ал. 1 ГПК предварителен договор за покупко - продажба, съдържащ уговорка, че окончателният договор ще се сключи след заплащане на цялата цена.“
Настоящото резюме е създадено чрез LLM (AI). Възможни са неточности, за които linxs.bg не поема отговорност. С пълния текст на решението може да се запознаете ТУК.
