Предварителният договор е уреден в чл. 19 от Закона за задълженията и договорите и представлява съглашение, с което страните поемат взаимно задължение да сключат в бъдеще друг, окончателен договор. Най-често той намира приложение при покупко-продажба на недвижими имоти, когато страните се нуждаят от време за подготовка преди окончателното обвързване.
По своята правна природа предварителният договор е облигационен и двустранен. Той не прехвърля право на собственост и не поражда вещноправен ефект, а създава единствено задължение за страните да сключат окончателния договор при уговорените условия. Дори към момента на сключването му прехвърлителят да не е собственик на вещта, това не засяга действителността на договора, стига към момента на сключване на окончателния договор той да придобие правото.
Съдържание на предварителния договор
За да бъде действителен, предварителният договор трябва да отговаря на общите изисквания за валидност на договорите, както и да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Това изискване има за цел да осигури достатъчна конкретика на договорената воля, така че при необходимост съдът да може да постанови решение, заместващо окончателния договор. Обичайно в съдържанието му се включват и клаузи относно срока и условията за сключване на окончателния договор, както и задълженията на страните във връзка с подготовката му.
Форма на предварителния договор
Формата на предварителния договор зависи от формата, предвидена за окончателния договор. Когато за окончателния договор се изисква нотариална или нотариално заверена форма, писмената форма е условие за действителност и на предварителния договор. Макар законът да допуска неформалност в други случаи, на практика писмената форма е от съществено значение, предвид възможността договорът да бъде обявен за окончателен по съдебен ред.
Предварителен договор за МПС
Предварителният договор намира приложение и при покупко-продажба на моторни превозни средства. С предварителен договор за МПС страните уговарят съществените условия на бъдещия окончателен договор, като предмет, цена и срок за прехвърляне на собствеността. Както и при недвижимите имоти, предварителният договор за покупко-продажба на МПС няма вещноправен ефект и не прехвърля собствеността върху превозното средство, а създава облигационно задължение за страните да сключат окончателен договор. Договорът следва да бъде сключен в писмена форма, което е основание за неговата действителност. При неизпълнение изправната страна разполага с правото да иска обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред, при наличие на законовите предпоставки.
Последици - обявяване за окончателен
Основното правно значение на предварителния договор е възможността всяка от страните да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за сключване на окончателен договор. Този иск има конститутивен характер, тъй като съдебното решение замества несключения договор и поражда неговите правни последици от момента на влизането му в сила. Правото да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен се погасява с изтичането на петгодишна давност от сключването му.
В заключение, предварителният договор е ключов инструмент за правна сигурност в гражданския оборот, който балансира интересите на страните, осигурявайки обвързаност, без да поражда незабавни вещноправни последици.
